Society has made it common for us to “escape the pain” during labor, but I truly believe that women’s bodies are not only capable of, but also designed to labor with absolutely no interventions. My first birth story with Yvonne supports that due to her being born assisted with forceps. I wanted so much my second birth experience to be absolutely natural without any interventions, including epidurals. Epidurals may cause your blood pressure to suddenly drop, which can affect the blood flow to your baby and this can lead to assisted birth or C-section. I also wanted to have freedom of movement and to not be attached to the bed during the whole birth. Not to mention, I wanted to experience birth just like my mom experienced it 30 years ago. I wanted to see how capable I am.
On my actual due date (6th Dec) the day started with a lovely maternity photoshoot and a lovely meeting with friends. I was already experiencing some mild contractions but decided to keep them for myself and not share them with my friends because I was afraid the excitement would slow down the process. Instead of sharing what I was experiencing, I decided to enjoy the day and distract myself in order to keep the oxytocin levels up.
After lunchtime, I was already sure, I was in labor because the contractions were getting stronger and regular. I texted my husband who was working from the office that day (1 hour away from home) and asked him to get ready because I feel like the time has come. There’d been no bloody show, no trickle of waters. Sometimes you don’t need a sign, sometimes you just know.
I spent a lot of time with my daughter and I was feeling very emotional knowing that this might be our last day of being just us two.
My husband came back home and with contractions now 12 minutes apart my priority was to rest and sleep, knowing that the night might be longer. Later that day I was sitting on my birth ball, laying in a forward leaning, kneeling position with my arms and head resting on the sofa. My husband was by my side while my mom was playing with Yvonne. But there was no fear in my head, only love and joy. I felt loved and supported and ready for what was coming next. This is the way birth should be. After dinner, I couldn’t keep myself still during the contractions. I realised there were tears in my eyes during the one minute long contractions and I knew it was the time to head to the hospital. I was experiencing one minute long string contractions for one hour on every 5 minutes.
At 8pm, I decided to call the hospital and make our way to there because I knew with second babies things could ramp up quickly.
Once we got there with my husband, we were happily surprised that I was already 6 cm. dilated. I was so happy with how things were progressing and how my breathing exercises helped me during contractions that I gained even more confidence that I could do this without any painkiller. I was right, 2 hours later I could feel the baby coming out. The pushing stage shocked me a bit, but I will be forever thankful to my wonderful husband for all the support, massages, kind words and motivation he gave me and to my wonderful midwives who believed in me until the very end. Pushing was extremely exhausting and to my surprise took longer than expected-50 minutes. I was tired, started to lose focus and the pain was taking over me at that point. I became more noisy with every push and then just when I felt I couldn’t do it anymore our little angel made his appearance. Shortly, after midnight at 00:12am, Daniel was born and everything came back to normal. I had no tearing and no stitches. One hour later I was under the shower and a few hours later we were already home.
Women bodies are really something incredible and we just need to trust them and the whole birth process more. Nature is amazing and even if it sounds cliche, that is the truth and it made me feel super powerful. The power to give birth, not only to your child but to yourself as well.
Обществото ни е променило до такава степен да вярваме, че болката по време на раждане трябва да се избегне и е спомогнало да гледаме на раждането като нещо много страшно и ужасно, въпреки, че това е нещо напълно естествено и само по себе си красиво, даващо нов живот. Аз силно вярвам, че женските тела са не само способни, но и създадени да израждат деца без абсолютно никакви лекарски интервенции. Първото ми раждане, това на Ивон, напълно подкрепя написаното по-горе, тъй като интервенциите, които приех доведоха до раждането й с форцепс. Единственото ми желание, по време на втората ми бременност беше да родя напълно естествено, без никакви медицински интервенции, включително и епидурална упойка, защото се опасявах, че използването й би намалило нивата на кислород към бебето, а това само по себе си би довело до по-големи рискове за цезарово сечение и оперативен край на процеса. Също желаех да съм активна по време на раждането, а не да съм прикована към легло. Да не споменавам и желанието ми да родя по начин, по който моята майка ме е родила преди почти 30 години. Исках да видя на какво съм способна.
На датата на термина ми (6-ти декември), денят започна с много мила фотосесия за бременни в дома ни, последвана от среща с приятели, които ни посетиха. Вече имах леки контракции, но не казах на никого, защото не исках вълнението да забави процеса. Търсех максимално естествен развой на нещата и дори опитвах да се разсейвам, за да не се поддавам на емоцията. Наслаждавах се на приятната ни компания. Смяхме се много и знаех, че това ще поддържа нивата на окситоцин в тялото ми високи, което е от особена важност по време на раждане.
След обяд, вече бях сигурна, че раждането е започнало понеже контракциите ставаха по-интензивни и на по-често. Свързах се със съпруга ми, който работеше в офиса този ден (на 1 час разстояние от вкъщи) и го помолих да се прибере, за да имаме готовност. Нямах кървене, водите не бяха изтекли. Понякога няма нужда от знак, просто знаеш.
Прекарах следобяда с дъщеря ми Ивон, наслаждавайки се на времето ни заедно. Беше емоционално, защото разбирах, че това може да е “последния” ни ден, само аз и тя.
Когато съпругът ми се прибра, контракциите ми бяха на всеки 12 минути. Понеже не бяха все още толкова интензивни, приоритета ми в този момент беше да почивам и дори да опитам да поспя, защото не знаех дали нощта няма да е дълга, имайки предвид предишното ми раждане, което продължи 17 часа. По-късно продължих да подскачам леко на йога топката и да стоя приведена на “четири крака”, за да помогна на таза да се отвори и да направи място на бебето. Съпругът ми беше до мен, както и мама, която беше дошла да се грижи за Ивон докато сме в болницата. Нямаше страх в главата ми, а само любов и вълнение. Чувствах се подкрепена и обичана и бях готова за всичко, което предстои. Знаех, че това е от огромно значение ако искам раждането да набира своята скорост. След като хапнахме за вечеря, вече усещах, че контракциите ме разплакват и става все по-трудно да се концентрирам. Обадихме се в болницата и казахме, че тръгваме натам, защото знаех, че с второто раждане всичко може да се развие изключително бързо. В този момент контракциите ми бяха с продължителност 1 минута и се появяваха на всеки 5 минути.
По пътя за болницата със съпруга ми си говорихме все едно нищо не се случва. Помня, че се смяхме. С изключение на контракциите, които ме омълчаваха. Дишането и визуализациите бяха основните неща, които ми помагаха. В 20:00 вечерта вече пристигнахме в болницата и бяхме позитивно изненадани да разберем, че разкритието ми е 6 см. Бях много щастлива от това как се развиват нещата и придобих дори още повече увереност, че мога да се справя до край без медикаменти. Бях права, защото точно след 2 часа достигнах пълно разкритие и можех да започна напъните. Въпреки, че повечето жени описват контракциите като най-болезнени по време на раждане, за мен напъните бяха най-изтощителни и болезнени. Много съм благодарна на моя съпруг за непрестанната подкрепа, мотивация, масажи и мили думи, както и на страхотния акушерски екип, който беше на смяна, за това, че вярваха в мен до край и ме мотивираха психически. Напъните бяха изключително изтощителни и изненадващо за мен много дълги - 50 минути. Заспивах между тях, като всяка следваща контракция ме събуждаше. Бях изморена, започвах да губя своята концентрация и вяра в силите си. Ставах все по-шумна с всеки напън и точно когато мислех, че не мога повече се появи нашето бебе. Малко след полунощ, в 00:12 часа, Даниел се роди и всичко се върна както преди. Нямах никакви разкъсвания и шевове. Час след раждането вече вземах душ, а няколко часа по-късно вече бяхме изписани и пътувахме към вкъщи.
Женските тела са наистина невроятни и трябва да им се доверяваме повече щом става въпрос за раждане. Моето раждане ми показа колко силна мога да бъда. Силна да дам живот не само на бебето ни, но и на вярата в себе си и собсвените си способности.