Disclaimer: Sharing my own experience. If you decide to co-sleep you need to know how to do it safely. More info at the Lullaby Trust website.
The “baby sleeping” topic is one of the most interested topics for the new parents. The discussion of whether to sleep with the baby or to “teach” them to sleep separately has been brought to our attention even before the baby is born. I believe each parent needs to take own decision based on their own understanding and most importantly to choose the option which suits their family best.
Was it planned?
When I was pregnant I knew once Yvonne is born she will sleep in a “next to me” cot for the first months. Only if I knew back then that every child is different and often what we expect is not the same as the reality. Straight after Yvonne was born, I started breastfeeding her on demand. This meant waking up during the night as many times as she wished, not following feed schedules. Quickly the sleepless nights took over and I realised that if we want to continue this way we need to find a solution because waking up on every 1-2 hours per night was not a option in the long term. In addition to that I found out that she was waking up not always to feed but just to check on me if I am around.
How we started bed-sharing with a newborn?
I decided to change the feeding position and tried the laying down breastfeeding which was a game changer for all of us. This way I was able to feed her without the need to sit up, look for pillows to support me and stay awake for 30-40 minutes until she is done (and often falling asleep with her in my arms which was way too dangerous). While we laid next to each other I was able to feed her and continue with my sleep and quickly realised that she is not even waking up that often because she was able to feel me and stay calmer during the night.
Suddenly I realised that the sleepless nights were over. The whole family was getting enough sleep and most importantly we had a happy baby who wasn’t crying during the night. And here the family/friends advices started: “That’s the beginning of a very bad habit”, ‘You shouldn’t be doing that because its not good for both of you”, ‘You need to teach her to be independent” (talking for a newborn baby, I know). But I never bothered. The co-sleeping worked for our family in the best way and we were so happy to cuddle and share these precious moments together. Also, for me bedsharing is the most natural thing. All mammals and the majority of non-Western societies around the world co-sleep. I have shared already how stressful are the first months of life for the newborn baby on the earth-side. Of course, they need their mama 24/7 and there is nothing wrong with that. It is a fact that both adults and babies sleep much longer when they bed-share, just because moms don’t need to get up out of bed to feed and babies don’t have to cry, wait for help and then settle back down. And this is all related to the daytime, where more rested parents make better decisions and have better emotional regulation. Children who co-sleep with their parents become more independent, self-reliant and confident just because they know they are supported and loved. And I can confirm that with Yvonne’s behaviour in comparison with other kids who are sleep trained.
How we reached the end of our co-sleeping experience?
When Yvonne was born she was 24/7 attached to me, meaning day naps on my chests. She was always waking up if I tried to put her down and I never forced her to sleep alone since she wasn’t happy with it. I knew these moments are temporary and I wanted to enjoy them to the fullest. Quickly after that when she was 4-5 months old her sleep became deeper and she was ready to sleep in her bed during the day. She had her naps in the cot, but I was always next to her because she was still waking up to check if I’m around. Just a reminder that I was still breastfeeding her to sleep so she was falling asleep while I cuddled her.
Our night sleep was still shared but once I stopped breastfeeding her, she stopped waking up during the night. As the months passed by and she was getting used to sleeping in her own bed and own room during the day, when she reached 20 months she asked if she can sleep during the night in her own bed and separate room.
I was already pregnant with our second baby and I kind of accepted the fact that we might sleep all of us together, but the thought that the night feeds and the newborn nappy changes will wake Yvonne up were worrying me. So I accepted the idea and her wish to sleep alone and decided to give it a try. We wanted her to be able to leave her cot anytime when she wanted to and the closed cot was not an option. At the same time we thought she might not be ready for a completely open bed because she is used to sleeping with us on the big bed and she moves a lot in her sleep. We have decided to invest in a side rail which really helped us all.
The first night we started with our usual routine - bathtub, teeth-brushing, story reading in bed. I remember I said to my husband if she sleeps in her own bed until 1am that will be a huge accomplishment. She fell asleep easily and slept until the morning there. Actually, I was the one who didn’t sleep, because I was checking on her on the baby monitor all night, making sure she is okay. And she was okay, she was so proud of herself in the next morning. And we were too!
I guess with everything, there is a right time for a change and often this change comes from the child. The first few nights I missed her so much and I couldn’t believe she is already big girl who wants to sleep separately. Sometimes in the morning if she wakes up at 6am ready for the day, I still take her in our bed for a few morning cuddles and we continue with another hour sleep together. And I’m not afraid that she will prefer to come back to our bed because I can see how happy she is to sleep as a big girl by herself.
Her daddy and I enjoy our alone time in our bed but not for long. We are ready for another co-sleeping experience with Yvonne’s baby brother who will arrive in the following months.
Започвам тази статия с молба да обърнете внимание, че споделям единствено личния си опит. Ако решите да спите заедно с малко бебе е необходимо да сте информирани как да го правите безопастно. Повече информация може да намерите тук.
Темата за детския сън е една от най-обсъжданите теми сред новите родители. Въпросът дали да спим заедно или да “научим” бебето да спи само е обсъждан дори много преди детето да се е родило. Вярвам, че всеки родител трябва да вземе решение, базирано на своите лични разбирания и най-вече да избере варианта, който работи най-добре за неговото семейство.
Планирахме ли да спим заедно с малко бебе?
Когато бях бременна с Ивон, планирах тя да спи до нас, в легълце, доближено до нашето легло. Но тогава не си давах сметка, че реалността е съвсем друга и често това, което очакваме не се случва. Веднага щом Ивон бе родена започнах кърмене на поискване. Това означаваше често будене през нощта, водено от нейните нужди, без да се съобразяваме с графици за хранене. Бързо безсънните нощти ми повлияха и осъзнах, че за да продължим в същия дух, трябва да намерим някакво решение, в противен случай нямаше как да издържа в дългосрочен план на редовни нощтни събуждания. В допълнение, осъзнах, че Ивон се буди не само, за да се храни, но и за да провери дали съм на близо.
Как започнахме да спим заедно с новородено бебе?
Въпреки, че бяхме свикнали да се храним в седнала позиция, реших да опитам кърмене докато лежим една до друга. Това наистина много ми помогна, защото ми спестяваше редовното ставане, търсене на възглавнички, на които да се облегна, стоене будна 30-40 минути, а в някои опасни ситуации дори и задрямване над хранещото се бебе. Когато започнах да я храня легнала, осъзнах, че не само мога да продължа съня си, но и самата тя престана да се буди толкова често, защото ме усещаше близо до себе си.
Изведнъж осъзнах, че безсънните нощти са минало. Цялото семейство успяваше да се наспи и най-важното-имахме едно щастливо бебе, което не прекарваше нощтите плачейки. Разбира се, че не закъсняха и непоисканите съвети, като: “Това е началото на много лош навик”, “Не бива да правите това, понеже не е добре както за вас, така и за бебето”, “Трябва да я научите да е самостоятелна” (имайки предвид, че тя е новородено бебе….). Но всички тези съвети и коментари никога не ме притесниха. Споделеното спане работеше перфектно вкъщи и ние бяхме изключително щастливи да се гушкаме и да споделяме тези моменти заедно. В същото време, моите вярвания са, че споделеното спане е едно от най-естествените неща. Всички бозайници и повечето от обществата на Изток спят заедно със своите деца. Знаем колко стресиращи са първите месеци от живота на бебето (линк) и със сигурност то се нуждае от своята майка 24/7, в което няма нищо лошо. Факт е, че и родителите и децата спят по-дълго и непробудно заедно когато споделят едно легло, просто защото майката не трябва да става няколко пъти на нощ, за да го храни и детето не трябва да плаче, да чака майка си да се събуди и след това да се успокоява дълго преди да заспи отново. И всичко това е пряко свързано с родителството през деня - по-добре отпочиналите родители вземат по-добри решения и контролират много по-добре своите емоции. От друга страна, децата, които спят заедно с родители си стават много по-самостоятелни, разчитащи на себе си и уверени, просто защото от малки знаят, че са подкрепяни и обичани. И въпреки, че това са факти, мога да ги подкрепя и с личен пример, спрямо наблюденията ми над Ивон и нейното държание, в сравнение с нейни приятели, които са “обучавани" да спят сами.
Как дойде края на нашето споделено спане?
Когато Ивон се роди ние бяхме буквално неразделни. Дневните спанета се случваха само на гърдите ми, защото при всеки мой опит да я сложа в легълцето, тя се събуждаше. И аз никога не я карах да прави нещо, за което очевидно не бе готова. Знаех, че тези моменти са временни и исках да им се насладя. Веднага щом навърши 4-5 месеца, съня й стана доста по-дълбок и спокоен и тя започна да спи в леглото си, по време на своите дневни дрямки. Въпреки това, винаги оставах до нея, защото продължаваше да се буди, за да провери дали съм около нея. Веднага щом видеше, че съм в стаята продължаваше да спи. Знаех, че това е нормално и събужданията ще спрат щом се почувства спокойна в собственото си легло. Напомням, че през това време аз продължавах да я кърмя, за да заспи и тя винаги заспиваше на гърда, гушната в мен.
През нощта продължихме да спим заедно, но щом спряхме с кърменето, нощтните й събуждания също спряха и съня стана много по-дълбок и непрекъснат. И така месеците си минаваха и тя свикваше все повече и повече с обедния сън в собственото си легло и стая. Когато навърши 20 месеца ме попита дали може да спи вечерта в собственото си легло, сама в стаята.
Вече бях бременна с второто ни детенце и бях приела мисълта, че може би ще спим и четиримата заедно на едно легло. Единствено се притеснявах, че честите смени на памперси и хранения на новороденото биха нарушили съня на Ивон. Именно заради това приех предложението й като готовност от нейна страна и решихме наистина да опитаме. Искахме тя да има възможноста да дойде при нас във всеки един момент, в който пожелае и решихме да оставим леглото й отворено, без странична преграда. В същото време осъзнавахме, че тя е свикнала да спи на голямото легло с нас и да се шири спокойно и се притеснявахме дали няма да пада от нейното легълце. Поради тази причина решихме да поръчаме странична преграда, която не затваряше напълно леглото и позволяваше да се излиза от него.
Още първата нощ, когато пристигна страничната преграда започнахме с обичайната ни вечерна рутина - вана, миене на зъбки и четене на книжки в леглото. Ивон се вълнуваше много да четем книжки в леглото, дори си вземаше и играчки с нея. Заспа лесно и си мислех, че ако спи до 1 през нощта в леглото си това би било голямо постижение за нас. Бях готова на това да си я вземем при нас по средата на нощта. Но ето, че още първата нощ тя си спа чак до сутринта в леглото. Аз бях единствената, която не спа тази нощ. Взирах се непрекъснато в монитора и наблюдавах дали всичко е наред. Всичко беше наред! Умееше да се загъва сама и се чувстваше прекрасно! На сутринта беше толкова горда със себе си, ние също с нея!
Предполагам, че с всичко около нас за промяната е нужно правилно време и често тази промяна идва от самото дете. Ивон се чувства прекрасно в собствената си стая и е толкова горда от себе си, а аз бях толкова тъжна, че споделеното ни спане е приключило. Липсваше ми страшно много, особено през първите нощи. Не можех да повярвам, че детенцето ни вече не е бебе, а голямо момиче, което иска да е самостоятелно. Има сутрини, в които се буди в 6 часа, готова да започне деня и точно в тези моменти я вземам в нашето легло, за да си доспим още час-два и да се погушкаме. И не се притеснявам, че ще предпочете отново нашето легло, защото виждам колко щастлива е да спи самичка.
С татко й се наслаждаваме на широкото легло и спокоен сън, но не за дълго. Готови сме за още едно споделено спане след няколко месеца, когато новия член на семейството ще се появи.